Постинг
27.04.2009 18:54 -
Когато ти не гледаше
Когато ти не гледаше...
Когато ти не гледаше аз те погледнах, погледнах и те видях. Видях живота в теб, желанието да се насладиш на всеки живот, на всеки дъх, който поемаш. Ти се бореше за своя живот, за своя избор и бе доволен, щастлив с него. Удоволствието от това, което правиш, от това което си струеше от теб като игрив слънчев лъч и ме запленяваше. Смеха в очите ти, щастието в усмивкта ти, енергията която струи от всяко твое движение. Свивката на устните ти когато си на ръба да прихнеш, извивката когато си ядосан и не можеш да изречеш с думи всичко, което изпитваш. Наблюдавах как порастваш със всеки изминал ден, как се променяш със всеки изминал час. Наблюдавах те когато си щастлив, когато си ядосан, когато си нещастен... а ти все не ме виждаше.
Когато ти не гледаше аз се промених. Станах друга, по – силна, по – смела, по – борбена от преди. Появиха се нови мечти, желания, цели и едно ово по силно чувсто, от което и да е било друго. Чувство не срещано досега. Смях се с теб, на твоите шеги, радвах се с теб, плаках с теб, а ти все не ме виждаше. Бях момиче, станах жена, чрез теб, чрез човека твърде зает да гледа напред, за да погледне към мен. Но не се отказах, нали знаеш – надеждата умира е илязла последна, от кутията на Пандора.
И ето и днешния ден отмина, и ти продължаваш да гледаш напред. Аз стоя тук, в и се чудя дали някога ще ме погледнеш така, както аз винаги гледам теб сянката.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 152