Ето го това момче, приятели сме от години. Тази година той заминава, тази година заминава и най-добрата ми приятелка, тази година комшията ми с когото сме приятели от деца заминава и в един момент се чуствам толкова празна, толкова самотна. И се замислих, че сега когато всички напускат, единственото ми спасения са думите. Разкази, стихотворения,, това единственото, което ми вдъхва сили, защото аз винаги съм била реалистка и внаги съм знаела какво ще стане и все пак честно ли е да боли така ? Честно ли е да усещам горчивия вкус на устните си ? Не. Но кой е казал, че живота е честен ?