Най - красивото нещо в живота е любовта, нали ? Но всеки знае, че освен радост тя носи и болка, освен щастие, тя носи огорчение, освен красива любовта често е и гротестна... И да тръгна да обеснявам, едва ли ще кажа нещо ново, нещо интересно и само ще губя вашето и моето време, само ще изхабя думи. Любовта си е любов платонична, физична или метафорична, във всичките си образи любовта е една - дълбоко искана и безкрайно търсена. Обичам да казвам, че любовта е подарък. Тя не може да се заслужи, тя не може да се спечели, тя не може да се измоли тя е просто любов, нищо повече, нищо по-малко. Ние решаваме на кого ще я дадем и затова съжалявам хората, които казват не трябваше да го обичам. Защо ли, чувам тези горчиви думи толков  често ? Може би защото не осъзнаваме че избора кого да обичаме е наш, и забравяме да оценим мига на радост, момента в който сме искали, в който сме знаели, че този човек залсужава този подарак. Това е една от трагедиийте в ашия живот - да съжаляваме за сторенето. Как може да съжаляваш, щом в един момент си бил щастлив, щом в един момент си бил преизпълнен с желания, с жар, с ентусиазъм и енергия. Да обичаш и да си разочарован - това е колелото на живота. Няма идеални хора, всеки ни разочарова, както и ние го разочароваме в даден момент... И все пак не е ли по добре да си спомняме за този момент с радост, с възторг и наслада, отколкото със съжаление, тъга и болка ? Не е ли живота твърде тъжен за да съжаляваме затова което е можело да бъде, или за това което сме искали да бъде ? И в край на сметка не е ли всяка грешка, наш избор.