И така ето, че харесвам Купидон. Звучи много забавно, нали ? Всъщност това е само прякор, които с моята приятелка лепнахме на даденото момче,по трудно обясними причини (рофл). Както и да е познавам това момче доста отдавна, и не мога да отрека, че не за първи път тази мисъл ми минава през главата, обаче никога до този момент не съм се замисля по-сериозно над тази тема.
По принцип едва ли можете да си представите две по - големи противоположности - във всеки един аспект. - физически, емоционален, даже нямаме общи интереси. И все пак напоследък като стоя на врата или вкоридора и винаги поглеждам към неговата врата, и какво ? Все чакам, да ме погледне и да се усмихне. И когато мине цял ден и той не е дошъл , и аз започвам да се чудя къде е и зощо го няма. И когато съм си в скайп стоя и гледам неговия профил и се чудя, дали понякога и той поглежда кам мен, дали понякога си мисли същите неща като мен...
 Ето това е най - прекрасното на това да си имаш блог - анонимността. Не е нужно някой да те познава или да се притесняваш, че може да те издаде или още по - лошо... Има неща като това, които не съм готова да споделя с приятелите си и сега докато го пиша, се чувствам малко по - добре. И макар, че няма да получа съвет или нещо такова, или обичайние реакции на хората, които ги е грижа, се чувствам по-добре да споделя с някой някъде си, които до утре щее  забравил за мен.
 А за това момче, след предишната случка в никакъв случай няма да направя първата крачка, ако някога той ми каже, че ме иска аз ще му отвърна, ако обаче, никога не го направи ще го преодолея. Научих си урока - които направи първата крачка рискува най - много, защото в повечето случаи губи...

Аз съм в същата ситуация и със същите чувства и размисли и наистина споделям мнението ти. Поздрав (: !